ИКОНОБОРСТВО

Религиозно-политическо движение, насочено срещу почитането на св.икони в Църквата. Оформя се в началото на VІІІв. във Византия, като е прието за държавна идеология от император Лъв ІІІ Сириец / 717-741/. При неговото управление започва гонение срещу почитащите иконите. Особено засегнато е монашеството, което твърдо отстоява иконопочитанието.
Причините за иконоборството са със социално-икономически, политически и основно с религиозен характер. Сред някои християни се вършели злоупотреби с иконопочитанието, като то преминавало в идолослужение / на иконите се отдавали божествени почести /. Това довело до силни иконоборски настроения и до големи спорове, които разтърсили църковния и обществения живот.
В този първоначален период на иконоборството най- изявен негов радетел сред епископите бил Константин Наколийски. Иконоборческата политика на императора и сътрудничещите му духовници срещнала силен отпор в лицето на Константинополския патриах Герман и римските папи Григорий ІІ и Григорий ІІІ. Въпреки свалянето на патриарх Герман иконоборството не успяло да се наложи на Запад, както и в източните патриархати. В Константинопол произлезли бунтове срещу властта. В богословското оборване на иконоборската ерес активно се включил св.Йоан Дамаскин.
Въпреки усилията на православните гонението срещу иконопочитанието продължило и при следващия император Константин V Копроним / 741-775 /. Той свикал събор в Константинопол / 754 г. /, на който иконописта била определена като нечестива и неприлична, чужда на църковното учение. Това решение не може да се счита за действително съборно и вярно, тъй като на този събор не присъствали нито източните патриарси, нито римския папа.
Приемникът на Константин V - Лъв ІV Хазар също бил иконоборец, но услед смъртта му през 780г. управлението преминало в ръцете на съпругата му императрица Ирина, тъй като наследникът му Константин бил малолетен. Императрицата симпатизирала на православните и през 787 г. тя свикала VІІ Вселенски събор в Никея. На него иконоборството било отхвърлено като ерес, а на почитането на св.икони била дадена догматическа формулировка.
Въпреки съборното решение, иконоборството продължило да съществува и достигнало нов връх при император Лъв V Арменец / 813-820 /. В този период най-изявени противници на ереста били патриарх Никифор и преп. Теодор Студит. Последното гонение срещу иконопочитателите провел император Теофил / 829 – 842 /. Мнозина монаси  и православни миряни били избити. Съпругата на Теофил - Теодора, която била православна, поела властта след смъртта му и през 843г. свикала събор в Константинопол. На него било постигнато пълно тържество на Православието. Иконоборците били анатемосани.
В заключителния период на иконоборството проявил богословския си талант и св. Константин – Кирил Философ, който през 847г. провел диспут с бившия патриарх - иконоборец Йоан Граматик, а по време на хазарската мисия защитил иконопочитанието в спор с юдеите.