Богословие, наука и философия

Отците и учителите на Църквата не отхвърляли науката, а охотно се ползвали от всичко в нея, което било родствено на християнската истина и нерядко за доказателства и пояснения на веровите истини се обръщали за помощ към философията, историята, естествознанието и други науки. Те използвали научните факти за потвърждение на християнската истина, ползвали се от езика и методите на съвременната им философия в своите богословски учения. Св. Григорий Богослов строго порицавал тези, които проявявали неуважение към външната ученост. Той подчертавал заслугата на св. Василий Велики, че в съвършенство владеел диалектиката, с помощта на която с лекота опровергавал философските системи на противниците на християнството. На въпроса може ли да се съчетават Православието и светската ученост, оптинският старец Нектарий разказвал следното: “Веднъж при мен дойде един човек, който изобщо не искаше да повярва, че е имало потоп. Тогава му разказах, че в най-високите планини, в почвата, откриват раковини и други останки от морското дъно и че геологията свидетелства за потопа. Тогава той разбра и повярва. Виждаш ли колко е необходима понякога учеността.” Московският митрополит Филарет пише, че “вярата Христова не враждува с истинското знание, защото не е в съюз с невежеството”.
Истинската наука, като изучаваща сътворения от Бога свят, не може да противоречи на Библията. Но поради ограничеността на човешкия разум и неточността на научния опит, Църквата никога не е отстоявала която и да е научна теория като своя. Признавайки ползата за християнина от запознаването с науката и философията, които разширяват кръгозора и правят мисленето по-задълбочено, св.отци същевременно отричали категорично възможността само по пътя на разума да се получи някакво точно знание за Бога. Те отхвърляли философията като метод на религиозното познание. Св. Григорий Палама пише: “Ние не пречим на никого да се запознава със светската образованост... Но и никого не съветваме да й се отдава до край и да очаква от нея каквато и да е точност в познанието на божественото учение за Бога”. Св. Григорий не отрича значението на естествените науки, но признава само относителната им полза. Той вижда в тях едно от спомагателните средства за опосредствано знание за Бога, като за Творец. Същевременно, той отрича религиозната философия и науката като път към богообщение. Още св.ап. Павел предупреждава, че между философското знание и благодатното християнско знание за Бога съществува дълбока пропаст: “Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа; понеже в Него телесно обитава всичката пълнота на Божеството” ( Кол. 2:8-9).
Богословието са основава на откровение, а философията – на отвлечени идеи или постулати. Богословието произлиза от факт – от Откровението, чиято пълнота ни е дадена в Христос, защото “Бог... в последните тия дни говори ни чрез Сина” ( Евр. 1:1-2 ). Философията, разсъждавайки за Бога, изхожда не от факта на явяването на Живия Бог, а от отвлечената идея за Божеството. За философите, Бог е удобна идея за построяването на философска система. За богослова, Бог е Този, Който му се открива и Когото не може да познава със силата на разума.