Някои ереси на римокатолическия папизъм

ГЛАВЕНСТВО НА ПАПАТА-  догмат на Римокатолическата църква, който утвърждава папата за глава на Църквата, за Христов наместник на земята, за незаблудим учител на вярата и нравствеността. Догматът е провъзгласен на 18 юли 1870г. по време на Първия Ватикански събор. Вероопределението се състои от 4 глави, в които подробно се аргументира учението за главенството и незаблудимостта на римския първосвещеник, като приемник на св.ап. Петър, който получил първенство по власт над цялата Църква от Иисус Христос. Когато папата се произнася по верови и нравствени въпроси /ex cathedra/, той е непогрешим.
В този догмат най-ярко проличава различието между православието и католицизма , изразено в разбирането за Църквата. Според римокатолическото разбиране Църквата е солидна земна организация, общество от християни, обединени около папата, който е видим неин глава и на когото са подчинени всички нейни членове - и клир и миряни. За православните Църквата по своята същина не е от този свят, но е за този свят. Тя е богочовешко единство и неин глава е Иисус Христос, Който не може да бъде заместен от никого. Папата не е незаблудим, тъй като всеки човек, поради свойствените на човешката природа слабости, е способен на заблуди.

НЕПОРОЧНО ЗАЧАТИЕ - догмат на Римокатолическата църква, според който св.Дева Мария притежава свръхестествените благодатни дарове, които Адам и Ева загубили при грехопадението. Римокатолиците учат за два вида зачатие: на тялото и на човека. Като тяло св.Дева Мария е зачената от своите родители Йоаким и Анна. В момента на зачатието й като човек, по Божията намеса, тя наследява райското състояние на Адам и Ева, т.е. тя е чужда на първородния грях. Това учение е догматизирано на 8 декември 1854г. от папа Пий ІХ.
Догматът за непорочното зачатие на св.Дева Мария противоречи на библейското учение за всеобщността на грехопадението и за всеобщността на изкуплението, извършено от Иисус Христос. Според православната църква за непорочно зачатие може да се говори само по отношение въплъщението на Спасителя. Иисус Христос е заченат по свръхестествен път, без участие на мъж, а чрез слизането на Светия Дух над св.Богородица. Догматизирането на неправилния възглед за непричастността на Божията Майка към първородния грях / т.е., че тя е зачената непорочно/ е довело и до още погрешни учения, застъпвани в Римокатолическата църква, а именно догматът за възнесението й с тяло на небето, както и идеята, че тя е съ-Изкупител/ заедно с Иисус Христос/ на човечеството.

ВЪЗНЕСЕНИЕ НА СВ.ДЕВА МАРИЯ- догмат на Римокатолическата църква, възвестен официално на 1 ноември 1950г. от папа Пий ХІІ. Съдържанието на догмата е : св.Дева Мария се е възнесла на небето с тяло. Това логически следва от догмата за непорочното й зачатие- щом Божията Майка е зачената без порок, без грях, то смъртта не може да има власт над нея.Тя не е умряла, а е отминала от този свят и с тялото си се е възнесла при своя Син. След свършека на земния й път тя е взета на небето “с тяло и душа за небесна слава”.
Православната църква отхвърля този догмат, тъй като той противоречи на Свещеното Писание и Свещеното Предание. Завършекът на земния живот на св.Богородица е наречен  “Успение” / т.е. заспиване/, защото за нея смъртта не поражда ужас, тя е успение, естествено преминаване от едно състояние в друго. Православното предание свидетелства, че три дни след Успението на Божията майка, св.апостоли отворили гроба й, за да покажат тялото й на закъснелия  за погребението св.ап. Тома. Гробът бил празен. Вечерта тя им се явила в небесна слава. Господ Иисус Христос прославил Своята Пречиста Майка, Той я възкресил, взел я  при Себе Си с пресвятото й тяло и я поставил по- високо и от ангелите.