Същност на Православието

В наши дни Православието е сведено до идеята за повече или по-малко жива народна традиция в областта на вероизповеданието, до основа, върху която се гради част от фолклора или до всепризнат фактор в националната история. Съществува и друго отношение, което можем да окачествим като негативно, крепящо се на становището, че Православието е една остаряла форма на християнството, без всякакъв смисъл за съвременния човек, която не носи нищо прогресивно и атрактивно. Според това становище, единственият изход за Православието в съвременния свят е да се модернизира, да се отвори към другите вероизповедания и да излезе от средновековната закостенялост на възгледа си за своята уникалност.
Твърде трудно е да говорим какво е Православието на съвременен език, насочен към съвременния човек. И проблемът не  е толкова в езика, колкото в човека. Под човек се има предвид както този, на когото се говори за Православието, така и този, който говори или по-точно свидетелства за Православието. Защото свидетелството за Православието означава само и единствено свидетелство за Истината. А днес, повече от всякога, Истината се обявява за лъжа и лъжата – за истина. Модерният човек е свикнал на всякакъв род информация за всичко, което става около него и дори в самия него. В този безкраен поток, той все по-трудно отсява ценните, истински неща в своя живот и до крайна степен е подложен на изкушението да греши относно това кое е истина и кое – лъжа. И така, от едната страна стои човекът, който неистово се нуждае от истинско свидетелство за Истината, а от друга – отново човекът, но вече не този, който почти е загубил понятието си за лъжа и истина, а просветеният човек, можем да го наречем църковният човек, човекът в Църквата, на Църквата, от Църквата.
Ако само човекът в Църквата или църковният човек може правилно да свидетелства за Православието, то съвсем ясно проличава връзката между понятията “Църква” и “Православие”. В православния богословски език тези две понятия означават едно и също, те са взаимозаменяеми. Но както правилно отбелязва православният богослов о. Михаил Помазански, “тъй като Църквата – това са хората, а Православието – това е вярата и богопочитанието, то все пак е необходимо да се направи разграничение на понятията, доколкото “Църква” отговаря на въпроса “кой?”, а Православие – на “какво?” и “как?””.
 Господ Иисус Христос основа Църквата Си, за да могат всички да се спасятЕдинственият смисъл от съществуването на Църквата е спасението на човека. В нея човешката личност става съпричастна на божествения живот в Христа и разбира смисъла на собственото си съществуване именно като участие в божественото естество ( 2 Петр. 1: 4 ). Затова само и единствено в Църквата се извършва чудото на преобразяването на многото личности, които от грешни хора стават светии. Център на това преобразяване е Личността на Христос. Господ е Живият извор на светостта, дарявана на човека в Неговата Църква. В този смисъл, въпросът “кой е Църквата?” изисква в отговор да се посочи личност и тази Личност е Самият Христос, Който е и първообраз на всички човешки личности, свободно влезли в общение с Него.
Православието само по себе си е неотделимо от Църквата, т.е от Христос и всички членове на Църквата. То е вярата и благочестието, чиито носител става всеки човек, кръстен в Името на Света Троица и потопен в духовната реалност на църковния живот. Православието отговаря на въпроса “как вярва или в какво вярва Църквата?”. Православната вероизповед единствена отразява богооткровените истини за Бога, света и човека. На тази вероизповед се крепи цялото мироздание. Едва ли човек е в състояние рационално да обясни тази истина, но все пак това е дълбокото убеждение на всяко православно сърце. Според Алексей Хомяков, “Църквата не бива да се обвинява в гордост, когато нарича себе си Православна... Когато лъжливите учения изчезнат, ще стане излишно и названието Православие, защото няма да има лъжливо християнство.
В тези слова отново откриваме противопоставянето на лъжата и Истината. Православието е единствената и пълна Истина, чистата Истина, без всякакви примеси на фалш, лъжа и зло. Търсенето на Истината и верността към нея е основния признак на Православието. То противостои на лъжата, на релативизма в областта на вярата. Чудно е за разума как вярата е толкова могъща, та спасява човека от властта на греха, чийто извор е омерзеното същество на сатаната. Но още по-чудно и неприемливо за отчуждения от Бога разум е, че има само една  вяра, която носи спасение – това е чистата вяра, правата вяра, истинната вяра, т.е. Православието. То утвърждава, че всичко, което застава на пътя на Истината е идол. Ако служим на идоли и псевдо-истини, то ние не сме свободни от греха. Но ако Христовата истина, разкрита единствено в Православието, е постоянно желание на нашите сърца, то над нас се сбъдват думите на Господа: “и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.” (Иоан 8:32). Това познание обаче не е ограничено в рационални рамки, по-скоро то е извлечено от живия духовен опит на Христовата Църква. Затова тук не става дума за правомислие, а за Православие, тъй като носител на православния дух е не умът, а сърцето. 
Православието зове човека да въздаде слава на Бога. Този акт на човешката любов към Твореца извира от безкрайната Божия любов към човека, изразена най-славно в Личността на Спасителя: “Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.”  (Иоан 3:16). Истините на вярата за Бога, света и човека, стремежът към съвършенство и личното спасение се съчетават от Православието в най-главното – Божията прослава. Славата Божия е цел на човешкото съществуване, поставена при самото сътворение. Човекът е призван да стане бог по благодат и така да прояви в себе си великата Божия слава, в която и сам той да се прослави. В Православната църква Бог се слави чрез молитвата, която е нейното живо дихание. Думите на св.ап. Павел “Непрестанно се молете” (1Сол. 5:17) се осъществяват в православното църковно богослужение, чиито основни характеристики са одухотвореността, пълнотата, общението със светостта, съборността. 
И така, Православието е носител на вечното божествено послание към човека, за което не са необходими нови и по-достъпни езикови изражения, тъй като то говори не на разума, а на сърцето. Това послание е Божият зов към нас, който винаги очаква положителния отговор на човешкото сърце: “Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.”( Откр. 3:20 ).
Православието възвестява на света спасението, което Бог му дари и парадоксално е, че в отговор на това свое благовестие търпи хули, клевети, ужасяващи гонения през цялата си история. Може да се каже, че светът все още съществува, защото съществува и Православието. Ако то престане да съществува или по-точно, бъде обезкървено докрай, то това ще е ясен признак за настъпващия край на света. Тези мисли напълно отговарят на Христовите слова: “Но Син Човечески, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?” ( Лука 18:8 ). Следователно Православието е най-голямото богатство за човека. То му дава истинското богопознание и постоянно дръзновение в борбата с “поднебесните духове на злобата”.Православието е жизнена необходимост, която определя духовното благосъстояние на временния живот, в подготовка за вечността.