ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ

Архиепископ на Кесария, вселенски отец и учител на Църквата. Роден около 330г. в Кесария Кападокийска /Мала Азия/. Семейството му било знатно и благочестиво, отличаващо се с непоколебима вяра и християнски добродетели. Св.Василий завършва с отличие кесарийското училище, където се запознава с бъдещия бележит църковен отец св. Григорий Богослов. Образованието му продължава в Константинопол, а по-късно и в Атина - център на културата и просвещението. Получавайки богати познания по философия, литература, риторика, математика, астрономия, медицина, младият Василий задълбочено изучава и богословските науки. През 356г. той се връща в родината си и приема св.кръщение. Светската кариера не го привлича, той се стреми към подвижнически живот. Заминава на пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет, за да се запознае по-добре с монашеския живот  и да намери пример за подражание  сред тамошните отшелници. След двегодишно странстване св.Василий се завръща и основава в близост до Неокесария монашеско общежитие на брега на р.Ирис. При него идва и добрият му приятел св.Григорий. Двамата се отдават на изучаване на Свещеното Писание и съчиненията на църковните отци и писатели, както и на физически труд и молитва.
Този период е белязан от засиленото влияние на арианската ерес, която въпреки осъждането й на Първия вселенски събор /365г./, се подкрепя от светската власт и продължава да смущава живота на Църквата. Св. Василий взима дейно участие в борбата срещу арианството. През 364г. той се връща в Кесария, където приема презвитерски сан и става близък помощник на Кесарийския епископ Евсевий. В продължение на 6 години св.Василий се изявява като незаменим пастир за кесарийските християни, които го избират за епископ през 370г. след смъртта на Евсевий. С голяма всеотдайност той организира създаването на благотворителен институт, като около новопостроения храм се изграждат болница, страноприемница, работилници, училище, жилища за епископа, свещениците, лекарите и служителите. В този комплекс се приютяват болни и недъгави, крайно бедни бездомници и сираци. Св. Василий отделя най-голямо внимание на богословските спорове, които се водят по негово време. Израз на своята православна вяра и богати духовни дарования, св. отец дава в творенията си. Чрез тях той води неуморна борба със савелиани, ариани и македониани и ревностно защитава православието. Така св.Василий се проявява като вселенски учител на Църквата, стремящ се да я запази от ересите и да я укрепи и въздигне като “стълб и крепило на истината”/ ср.1Тим.3:15/. Той вдъхновено разкрива същността на догмата за Света Троица / Adversus Eunomium, De Spiritu Sancto /, дава ръководство за истински християнски живот в своите монашески правила, тълкува Свещеното Писание, като особено в изясняването на Шестоднева разкрива големите си богословски, философски и естественонаучни познания, проявява се и като литургист, съставяйки литургия, известна и до днес под името “Василиева литургия”.
Св. Василий починал на 1 януари 379г. едва навършил 49 години. Паметта му се чества от Църквата на 1/14 януари и 30януари/13 февруари.