АРМЕНСКА ЦЪРКВА

Древна източна църква, отпаднала от единството на Православната църква след Халкедонския събор /451г./. Християнството прониква в Армения още през 1в. Според запазеното предание първи проповедници на Евангелието из арменските земи са апостолите Тадей и Вартоломей. Сведенията за живота на християните в периода 1в.-кр. на 3в. са оскъдни. Известно е, че езическата власт в Армения подлага на тежки гонения последователите на новата вяра.
Победата на християнството се осъществява благодарение дейността на св. Григорий Просветител / ок.240- ок.325 /. Той е от княжески род, таен християнин. Когато през 287г. тогавашния арменски княз Търдат го кара заедно да принесат жертва на богинята Анаит св.Григорий отказва. Търдат научва, че Григорий е син на княз Анак, който убил баща му Хосров II. Веднага заповядва да го хвърлят в тъмница в района на Арташат, където изпращали осъдените на смърт. По същото време в Армения пристигат 33 девици- християнки, бягащи от гонението на Диоклетиан. Една от тях, на име Рипсиме пленява с красотата си княза, който пожелал да се ожени за нея. Получавайки отрицателен отговор, в яростта си той нарежда всички девици да бъдат избити.
След това злодеяние Търдат заболява тежко. Сестра му Хорсовидухт някоко пъти сънува,че единственият, който може да излекува владетеля е Григорий от тъмницата. Търдат се доверява на сестра си и освобождава св.Григорий, който в продължение на 66 дни проповядва християнството в столицата Вахаршапат. Едва след това той изцелява Търдат. Убеден в истинността на християнството, князът приема вярата на св.Григорий и я провъзгласява за държавна религия. Така през 301г. Армения става първата християнска държава. По желание на владетеля и народа св.Григорий става първи епископ - католикос на Армения, като е ръкоположен от Кесарийския епископ Хевонд. Започва се усилен строеж на църкви, основаване на епископий, манастири, води се активен църковен живот. Близо век след приемането на християнството, желанието на арменците  да четат словото Божие на своя език и да имат разбираемо богослужение намира удовлетворение в създаването на арменската азбука. Нейни съставители са католикосът Сахак и неговият сподвижник Месроб в началото на 4в.
През 5в. Арменската апостолическа църква, главно по политически причини, се отделя от православната  църква. По това време арменците водят война с персите, в която очакват помощта на Византия. Тя не се осъществява, което възбужда силни антивизантийски настроения в Армения. Тогава се свиква Четвъртия вселенски събор в Халкедон/451г./, насочен срещу монофизитската ерес, проповядвана от Евтихий. Арменски духовници не участват в работата на събора, те защитават християнството в родината си от настъплението на зороастризма. Решенията на Халкедонския събор събуждат съмнения в Армения, че са несториански. Арменската църква прима за себе си формулата на св.Кирил Александрийски “mia jusiV tou Qeou Logou sesarkomenh” /една въплетена природа на Бог Слово/. Същевременно Евтихий е осъден и в Армения като еретик. Неразбирателството и взаимното недоверие между Арменската църква и Православието продължава през вековете и до днес. Тя запазва своите древни традиции, но за съжаление вън от единството на Вселенската православна църква.
Понастоящем глава на Арменската апостолическа църква е католикосът на Армения и всички арменци, който е председател на Св.Синод. Негови заместници са двамата арменски патриарси- Йерусалимски и Константинополски. Членове на Синода са 16 души, епископи и миряни. Арменската църква разполага с над 40 епархии в страната и чужбина и има около 50 епископа. Духовни семинарии и академии има в градовете Ечмиадзин / бившата столица Вахаршапат/, Йерусалим, Истанбул, Киликия /Сирия/, Ню Йорк. Седалището на католикоса е в Ечмиадзин.