ЙОАН ДАМАСКИН

Виден св. отец и църковен писател от VІІІ в. Роден е през втората половина на VІІ в. в Дамаск. Баща му бил висш сановник в двора на халифа. Младият Йоан получил солидно светско и богословско образование. Наследил баща си на високия пост, но светската кариера не го блазнела. През 20-те години на VІІІ в. се изявил като убеден поддръжник на иконопочитанието. Заради възгледите си бил подложен на клевети и гонения. Дори му отсекли ръката, но в гореща молитва пред икона на Божията Майка св. Йоан получил чудно изцеление. Израз на православната си позиция той дал в три слова против иконоборците, където аргументирано защитил иконопочитанието. Литературно-богословската си дейност продължил в манастира “Св. Сава” край Йерусалим, където се оттеглил през 732г. Две години по-късно Йрусалимският патриарх Йоан V го ръкоположил за презвитер. В манастира останал до края на живота си, занимавайки се с писане и съчиняване на богослужебни песнопения. Починал преди иконоборския събор през 754г., където бил анатемосан, но VІІ Вселенски събор / 787 г. / го прославил като “глашатай на истината”.
Освен със заслугите му за утвърждаване на иконопочитанието, св.Йоан Дамаскин е известен със систематическите си съчинения. Неговото “Точно изложение но православната вяра” е първата по-цялостна догматическа система. В нея св. Йоан е акцентирал предимно върху Христологията. Отделни съчинения написал върху догмата за Света Троица, Евхаристията, Изповедта, молитвите за починалите. Св. Йоан изобличавал ересите, като не пропуснал нито една от тях в своите полемически съчинения.